ХА - ХАПЧЕТА ЗА ОЦВЕТЯВАНЕ НА СИВОДНЕВИЕТО

Хей Дечковци, помагат ли ви нашите рошашави ха-хапчета за гъдел и сиропяци за смях? Не?! Мислите ги за неефикасни ! Не може да бъде! Лафикасни са! Е, може и да може... да не може да ви се помогне, ако сте от онези , на които не понасят дрипавите измишльотини. Само да не сте алергични, хей! О хей! Опитайте друго. Има едни такива лечебни розови неща - розови очила и лещи. Слагат си ги пред очите. За очилата то се подразбира. Но лещите? Пред очоните!? Тц! Лещите - сини, зелени или розови - ние открай време си ги варим. Кипваме ги, значи, на силен огън от любов към щуротиите. Прецеждаме и пием цветната отвара на секундата, в която ни причернее до сиво в душинките. Ежесивието или по-точно Сиводневието е страхлива величина - непостоянница. Оцветява се за миг. И едничка само усмиварка като бриз издухва, фюф, тоя наежен дневен сивонавлек.
Ако мислите, че горната ни рецепта е врелица - некипелица, забъркайте си своя. И това не помага! Тогава?!? Звучи лафатално! Няма смешно! Просто сте порастнали безвъзвратно.*
*П.П. Каквото и да си дърдалясваме оттук нататък, ще са само празни дърадъраници. При подобен случай не е препоръчително да се чете долузасуканото. Порастването е сериозeн бис-нез и не можеш да го забавляваш с някакво си дрипаво фантазозане. Написаното горе+долу е подходящо само за безвъзрастни, които предпочитат розовите варива, на каквито оприличаваме приказчунските си финтифлюхи-хи. От тях изцеждаме нашите капки жива вода за обезвъзрастяване. Но ако все пак съвсем мънунко търпите риска и не сте алергични към него, гаврътнете... Е! Ще ви догорчи /лекарствоклуците са горчиви/. Езикът ви положително пак ще стане на фльонгавица за отрицателно време, но няма да се отровите. Спасителните сиропяци за смях и ха-хапчета за гъдел тровят единствено гадурските вируси на тъгобите. Само те все още успяват да разтягат ластичните ни усмиварки под брадомустак. И чудно! Още не са се уморили да ни вдъхнофлюцват да се плезуркаме на нашето Призрачно време... Което от ден на ден започна не на шега да ни се присмива и да разбълниква газираното ни търпение- е- е ...
Голям приказпраз!

ПРОВАЛЕН ОТ ГЛАД

Разказвана: - Лети, лети, нафукундрено светецо трохило! Ще полетиш половин час. Още половин. Крилцата ти ще премалеят. Ще ти застърже коремчето. Забрави да закусиш. Ето, вече ти къркорят черволяците в светулфукливия тумбак:
Ей - тъй - на: Къ - ра - къра -
кра - кра - кра. Шошо - бошо -
хруп - храп - ха - лошо - лошо -
куся - муся - гуся - буся -
май забравих да закуся!
Светулфан: - Ти откъде знаеш?
Разказвана: - Нали аз съм го измислила? Тая приказчуна аз съм я писала.
Светулфан: - Глупотевини! Тая приказчуна аз съм я преживял!Нищо не си измислила. Това е приказката на моя живот! Измислила я била тя! Измислици! Да не си ми Съдбата орисница?! ... има продължение...

НЕБЕСНА СЛИВОВА

Разказвана: - Светулфан заскача по носа на облака със своите остри като бодилчета крачета - цяла чета . Облачорек аха - аха да се пукне... от сърбел. Светулката го гъделичкаше по носа, а той беше неговата облачна антена, по - чувствителна и от легена на сателитката /ловкиня на чувствителни сигнали/.
Облачорек: - Сърби ме, сърби ме... Ако не се почеша, ще се пукна...
Разказвана: - Облачето не излъга. Пукна се от мъка, задето не можеше да се почеше. А аз се пукнах от жалост като го гледах как жално - жално заплака. От облачно сините му очета рукнаха сълзи - едни такива едри като сливи и лютиви като шупнали от обида сливи, тонове сливи... Ако някой, долу на земята, се беше сетил да събира в бъчони тия сълзи, цяла година щеше да си пие небясна... небесна сливова. Наздраве! Ммм... ай се заплеснах!
Светулфан: - Ей, заплес /към Разказвана/, кажи на оня с носа да не се цупи като облак и да не реве като... намръщен облак, щото ще ми намокри и малкото сухичко по крилата. Искам пак да му кацна на носа. Изморих се. Знаеш откъде летя без почивка.
Облачорек: - /сълзите му секват от уплаха/ Не, само на носа ми не кацай! Ще кихна.
Светулфан: - А къде да кацна? От дебелина не ти се вижда ни рамнце, ни чело...
Облачорек: - На челото е добре. Ето тук е, ела. Откъде идеш? Пускам те близо до себе си, трябва да зная що за бръмчило си.
Светулфан: - Идвам от Земята. Отивам при баща си.
Облачорек: - Той умрял ли е?
Светулфан: - /смее се/ Той е безсмъртен.
Облачорче: - Че какво ще търси жив баща на небето? Да не е пилот? ... има продължение...

КАК ДА СЕ ПАЗИМ ОТ ЛАФАТАЛЕН ПРИСТЪП НА " БЕЗВЪЗВРАТНО ПОРАСТВАНЕ "

Ако неусетно попорастнете безвъзвратно, не е толкова страшно, докато не ви стане хронично. Изцеримо е, щом се самолекува навреме. "Навреме" означава "дори да е лафатално късно", стига да не е съвсем.
Усетите ли този гадурски пристъп на овъзрастяване - моментално се обръщайте за съвет към някой сладък /като сироп/ Дечко. Пийте от съветите му по лъжичка 3 пъти гневно след ядосване. И после... смешапка на тояга до другия живот...

...продълженията - в книгата " Засукани финтифлюхани приказчуни - 3"