Наистина ли няма смисъл, Уилиям?!
Писал си го преди векове. Днес на ръба на 20-тия век и пред бездната на 21-вия
отново живеем във фазата на Пълнолудие!
В лафазата на Пълнолудие! Във врява, в безумства! Надзърнем ли в огледалото
- приличаме не точно на човеци, а на хапки изплюти от урод. От непоносимите
децибели на истерията, в която битуваме, личностите ни се разпадат. Раждаме
децата си в дни на врява и безумство. Физическото и духовно оцеляване са на
двата най-далечни полюса.
Но се справяме според професията си.
Артисти сме, смешници.
Остава ли ни друго освен да превръщаме истерията в смях?
Може би в това е смисъла - да се надсмеем над безсмислието и да го обезкуражим
със смях...
I око на Втора глава Преди "сега":
Имало едно време Една Първа световна война и един Кръстю Лафазанов от с. Въмбел
(Егейска Македония).
Оженил се за булка Елена, на галено - Еца.
Началото на века - смутни времена!
Забегнали към Варна. Родили им се деца, в таванче под наем с размери 2м. на
2м. на 2 м. Беднотия, глад. Заминал Кръстю на гурбет в Америка (не с "Титаник").
Булка Кръстовица го чакала 30 години и цяла Втора световно-безумна война. Спечелил
пари Кръстю, купил къща, задомил синове. Родили му се внук Кръстю и унука Елена.
След още 20 г. малкият Кръстю си взел булка с име Елена. Родила им се щерка
Елица. А унуката на дядо Кръстю Елена заминала за Америка на гурбет в бедни
(пак!) български години като след поредна война (за кой ли път).
Края на века - омагьосана въртелЪжка!
Напишеш ли го в роман, ще кажат, че са измишльотини, врелици - некипелици. Или
недоврелици - изкипелици! Сега остана само сестра му да се задоми зад океана
с някой Кристо и да им се родят Хелън и Кристофър...
II клепач Кофите с боклука:
Кръстю: У дома съм си избрал следните задължения: пазаруване, качване зимнина
от мазето и сваляне амбалажа, изхвърляне кофите с боклука и нервите навън. Веднъж
една жена ме вижда пред контейнера и прихва:
- "Ама и вие ли хвърляте смет, г-н Лафазанов?!"
Казвам й:
- "О, да знаете на какви още миризливи места ходя и аз!"
Имах предвид обществените "такива". Нашето "място" си е озеленено и уютно. Аз
там си чета пресата и се мъча да запомня засуканите си текстове от пиесите.
Пауза.
За глътка чай от мащерка...
Кръстю: Ху-убаво, мащерка - мащерка. Цялата къща мирише на вещерки! Има ли друго?
Елена: Брахме тези билки по Еньовден на Кръстова гора...
Усмивка. Глътка.
Пауза.
Кръстю: Не съм къщовник.
Глътка. Усмивка.
Елена: По-скоро е КъЦовник - човек, който вечно импровизира на тема "къщна работа",
и то така, че не ти е работа!
Кръстю: Тя пък е на моята къща Къцовницата. Аз ставам само за асистент по разфасоването
и транжирането. Обичам
вълчите мезета. В гладната 1990-та година, когато за едно мляко чакахме на опашки
с часове, ми се присънваше натрапчив кошмар как: "Освирепял от глад разфасовам
апетитната си жена и си я складирам във фризера в отделни торбички с надписи
- бут, врат, плешка, гърди, джолан, дробчета, език". Събуждах се плувнал в пот
и проверявах дали е цяла до мен. Ох, отдъхвах си, още е цяла! И заспивах да
се донахраня в съня си. А тя си мислела, че толкоз ми била мъжката сила да я
погаля - няколко пипвания тук, тук и там. Срамно недоразумение заради тоя пусти
глад. В бита нищо друго не умея освен да вярвам на мошеници и да безиросвам
дограма, да слагам маджун и да развалям всичко останало. Веднъж сам на себе
си се учудих, че смених гумичката на течащия кран. Жената два часа ме гледа
потресително и подозрително. Обикновено викам "Невольо"... и пристига тъста
ми от Бургас да спасява мъжката семейна чест. Той е майстор и за двама ни. Любимо
ми е навъртането около печката, докато къщовницата ми прави магии в тенджерите
си АМС, и в родната ми къща във Варна - пред гозбите на мама Фроска. Същите
любими кътчета имам в Бургас при тъща ми Вили и баба Ленче. Жените около мен
ме превръщат в чревоугодник, не мога да им устоя. Хапна и любимият ми мебел
става дистанционното на телевизора. А любимият ми спорт - да прескачам от програма
на програма. От толкова любимости трупам шкембенца като Сатурнови пояси.
Мандаринки:
Тогава такъв деликатес пускаха само по Новите години, в "показните магазини"
и с километрични опашки.
Легнали си. Онзи се завил с одеалото през глава и захруптял като заек. Тайничко.
А то цялата стая в мандаринен мирис...! Потекли им слюнки! Тарикатски подмятания:
Тони: "Абе, не ви ли мирише на цитроси?!"
Онзи: "От дезодоранта ми е."
Лео: "Шшът, някои спим!"
Така де! Лео - зрял човек, с две висши образование, как ще остави някакъв да
го надхитри - сложил пръста на ключето на нощната лампа и само чакал мандаринките
на скръндзата да свършат...
Затишие. Свършили са! Онзи се ослушал. Лео вече "похърквал". Тони също не бил
шаввал от няколко минути. Решил Онзи, че е чисто, ще ходи до кенефа да хвърля
обелките, няма да се остави да го хванат я. Станал, на пръсти ти-и-хичко се
заизнизвал към... Обаче!
Цък! Лео запалил лампата. Онзи ошашавен забравил да си придържа слиповете, напълнени
с корички от мъдоринктеи... (какъв съм и аз мръсник), исках да кажа мандаринки.
От тежеста им слиповете му се смъкнали доста надолу и на Оня му се видели срамотиите.
Хукнал към банята, не знаел кои срамотии по-напред да си скрие - обелките или
другите.
I ухо на Трета глава:
- ЗАСТРАХОВАНИ ли сте от неуспехи?
Елена: От всичко сме застраховани, но не знаем дали неудачите са застраховани
срещу нас. Понякога човек налита на неуспехите си, а не обратното.
Кръстю: Веднъж ме питат какво работи тъщата, а дъщеря й, моля ви се, изръсва:
- " Тъща му е "мутра".
Така де, застрахователен агент е. С нея много се разбираме и тя ми е направила
застраховки срещу всичко. Застраховки срещу пожар от любов и срещу природното
бедствие - "собствена жена". Освен това у нас водата никога не спира - в дъжд
и сняг тече през дограмата в новото ни жилище. Явно, който не е могъл да си
намери работа, се е цанил за майстор във фирмата, която ни го строи, но това
е откъс от друга пиеса...
- В какъв АРТИСТИЧЕН ПЕРИОД от живота си сте?
Животът на артистите може да се дели на периоди. Някои са имали Син и Розов
период. Нашето актьорско семейство е в неуточнен летлив период.
Елена: Но имаме едни приятели, колегите ни Кръстос и Хела*, които имаха щастието
(какво съвпадение, също като нас) да станат новодомци преди няколко зими...
Разбираме ги! Та те разправяха, че вместо в щастие, новодомството им се превърнало
в проклятие. В момента били в своя Мухълносин период. За да разберем какво точно
се крие зад това определение ни подариха семейните си касети със житейски невероятни
записи да ги сипем в "кофите си със смях", да ги запишем в книгата си с пълнолудици.
Любопитно ли ви е? То си е живо шоу! Пък и има какво да се поучите, ако сте
решили да ставате новодомци! Или ще си останете "въздържали се"!? Недейте!
Колю Фичето има и днес достойни наследници! Ако сте късметлии, ще ги откриете!
Пауза за питие.
* от англ. Hell = Ад (изговаря се Хел)