^{Това са откъси от "ЗФП"* -1, 2, 3 за възрастните и безвъзрастните, които се срамуват да си купуват и четат "детските" ни приказки, а проявяват любопитство да разберат що за приказка е ПРИКАЗЧУНАТА.}

^{РошаШАва приказКАША е!}

^ПЪРВА

^{1. По какво си приличаме?}

^{Хей, Дечковци! Знаете ли по какво си приличаме? По какво могат да си приличат сладките дечоранци и скучните родителфуни? По едно - по обичта си към измишльотините, в които всеки се спасява от делничните глупотевини.}

^{Не искаме да кажем, че всичко което ни се налага да вършим през деня е скучна глупотевица, защото съвсем не е така... Всичко си е една сладка отегчителна безсмислица, но само в случай, че не се събереш и побърборкаш поне с един приятелак, че не измислиш поне една щуротевина, че не пуснеш в главундера си поне една засукана приказчуна, за да измие от задръстения ти мозъкфлюк финтифльоцаните ти сметки.}

^{Не е задължително да ни вярвате. Проверете сами. Не си ли правите загревающи компреси, когато сте настинали? Не пиете ли смазващи сиропяци, когатото кашльокате? Но ако не е болно тялото? Ако сме прихванали вируси от упоритото меланхолично "никакво настроение", тогава какво?}

^{Този гадурски вирус е податлив на удавяне. Не в сопосълзяци! В гмуркане и пърцафуркане из Фантазията!}

^{* съкратено ЗФП= Засукани финтифлюхани приказчуни}

^{2. Пърцафуркане из фантазията}

^{Фантазията, Дечковци, е един мноООгоОО стар и интересантен Замък, пълен с безброй неоткрити и незаключени в музейници неща. Поради което и до днес Фантазията си остава най-привлекателното място за пърцафуркане на Дечорковците. Тяхната неуморима и жадна за финтифлюхане душица ги дърпа все към непознатото. Затова няма по-сладурски същества от Дечковците. Времето може да им трупа на гърба камилици, а по лицето - смачканици, обаче навътре не успява да проникне. Те си остават все такива, защото са разбрали, че да си сериозен и угрижен, не е по-здравословно от това да си смехофорещ и пинтиплякащ.}

^{Повечето Дечонковци искат да имат богати родителфуни с лъскави двизала, с претъпкани джобари с паричори и дърадърадъ... Обаче така Дечковците не правят възрастните щастливи, което е най-важнейшата задачка на мънъците. Заради което са се появили на този свят - да създават щастия, които не се купуват с паричори, и да дърпат застиналите устни в усмиварки.}

^{Всъщност дребосъците бързо разбират, че е глупендерско да принуждават мамушите и татушите си да работят до тъмно тъмните си работи с тъмни сенки под очаните заради някакво си тъмно богатство. Предпочитат да се гушкат в своя родителак и да си финтифуркат засукани приказчуни за лека нощ, отколкото да се топят от самота в огромен къщалник, докато родителникът работогатее, за да купи нов по-огромен тухларфук, където да заключи друг самотен хлапчо и... дърадърадъ...}

^{... Пърцафуркането или финтифлюрцането е времезагубица за някои. Дори и не помисляме да ги разубеждаваме! Защото! Ако и на нас ни кажат, че паринафрашкването на техните джобари и политокараниците на големулниците е за нашето добрувкане, хич и няма да им повярваме-е-е!!!}

^{Най-готското при пърцафуркането е, че не се учи в уроци. Всеки го прави както може!}

^{3. Хлъцкащата принцорана в Царството на лафалафаниците}

^{Имало-нямало в едно бешъло време сладка розовобузест, розовороклест, розовокосеста, разавадупеста... душеста принцорана. Тя била красива като порцеланова статуетка. Не обичала просълзяците, а смехораците и игринките. Обаче все била от нещо намръшкотена, когато се приберяла вечер в спалнята си. Царят и Царицата също провесвали носльони, щом видели обичното си дъщераче с начумръцани веждани.}

^{...................................................}

^{- Как може една приказна Принцоранка като мен да е щастлива в някакво си затънтурено царство като вашето? Защо не грабнахте накое по-някакво владение, с по-някаква корона, с по-някаква хазна, с по-някакви деца... Не искам да играя повече с тия смърцафурцани хлапета... хлъц-хълцук!}

^{Грубите думи на Принцоранка секнали, но хълцането я задавяло и разтрисало, боцкало и смуцало, докато розовите й бузки прежълтели, носоранката й кльофнала и тя заприличала на кука от закачалка...}

^{Хълцукала цяла нощ. Хълцотела целия следващ и по-по-следващ ден. Хлъц-пръц, хлъц-тръц, хлъц-цръц! Опасна болест! Царят изскуфал и последните космърляци от глафоча си. Царицата изцърцорила последните сълзори от очаните си. Врачки и знахари изпробвали лечителските си рецептури върху Принцораната, но без успех. Хълцането продължавало.}

^{.....................................................}

^{Докато!...}

^{Дърадърадърадъ...}

^{4. Елицина Алабаланица}

^{Много, много преди да се появя на този свят, царувал стар сърдит цар на име АЛА БАЛА. Може и да се еказвал другаг си, но му викали Ала Бала, защото бил ала-алчен и всякакъв лошник. Бил симпатичник, само когато танцуфал с жена си на бала в двореца. Затова му лепнали фамилията Бала.}

^{Ала Бала си нямал деца, които да го ядосват и това го ядосвало най-много. Искал да си има момичета, за да ги щипе по бузанките. Но искал да има и момчета, за да им къса... ушичките. Затова измислил хитрина как да омагьоса жена си така, че да му роди набързо неох-ох-обходимите деца, с които да се забавлява. Царят цял царски живот си се заключвал в една стая пълна с мрак и разноразни кукли и игри, но не му било интерусно и забавно с тях, защото те не можели да крещят и да бягат уплашено от него, когато ядно ги скуфел и им вадел парцолаците от коремите и глафоците. Мечтаел вече да си има живи деца, за да ги научи на алабаланиците си.}

^{Затова! На новия дворцов бал той поканил най-специалната Фея и нейния брат Фей, които били по магиите за бебета. Жена си Ала Бала заключил в кулата, за да не може да скочи и да го притисне, когато поканел Феята на танц. Царицата много го ревълнувала и го опазвала да не се върти във фалс с други жени. Но Царят, като всеки истински цар, обичал да ментифурка женурата си.}

^{А Царицата като всяка истинска царица, не обичала да я ментифуркат, затова решила да му скрои и ушие един номер досущ по неговата мярка...}

^{Ала Бала поканил Феичката на фалс и й отскуфнал вълшебната пръца от стиснатите фейски пръсти, за да не й пречи да го прегърне и после да се хвали, че е прегръщала Царя... Тя викнала брат си Фей да й спаси пръцата, но той не я чул, защото музиката викала по-силно от Феята. Царят превърнал обезпръчената Фея в колело, качил се на него и така бързо стигнал до кулата, където ядосливо го ревълнувала жена му. С вълшебната пръца той превърнал колелото в дърво и го посадил в почвата под прозореца. От сълзите на Царицата дървото бързо израстнало до прозореца й. Тогава Царят се покатерил до нея, влязал в кулата и боднал с пръцата дебелата си женура.}

^{Тя се пукнала и родила много деца изведнъж. Обаче в бързанката си Царят сбъркал магията и затова децата, които му се родили, били деца на мишки. Те изгризали ушите на Ала Бала и жена му. Угризкали и вълшебното на фейската пръца и тя заприличала на изгнила дъска, така че с нея вече не можела да се върне назад никоя магия.}

^{......................................}

^{И дърадърадърадъ.}

^{Обещали сме ви само откъси-къси!!!}

^{5. Неволите на Баба Ягуша}

^{Един ден Баба Ягуша не издържа. Скъсаха й се нервоците от ревльотици, кресльотици и бели на разни Митковци, Румчовци, Лилета, Милета, вески и Вани-и... А-а-а!}

^{- Стига! - извика Баба Ягуша и цамбурна във ваната да си разпусне нервоците и да си укроти сърцебоя. Тя обичаше, докато се каплъка, да си свирка и да си пее. Но днес й се ревеше. И зарева-а-а...}

^{Сълзьоците й препълниха ваната и преляха върху килима, тъкан от дъждовни червеи. И само това, че те бяха дъждовни, ги спаси от удавяне.}

^{- Омръзна ми! Дойде ми до гуша! Никой не слуша! Мога ли да се оправя сама с всички? ... Аз такива ревливи сополиви нито ги ям, нито ги ща! И защо ми ги пращате по толкоз наведнъж? Мога ли да превъзпитам всички?! По-добре е да внимавате с възпитанието.}

^{............................................................}

^{Дърадърадърадъ...}

^{Дори и най-разсмивателните приказчуни се уморяват. Умори се да слуша и приказчунката на Баба Ягуша... И за да усмирят хильотещите се дечонки, намазват им с лепило от сън горния и долния клепач и ги ляпват като пощенски пликове. Сънят няма как да избяга, докато вълшебното лепило не се изпароти от слънчевите лъчи... а както се подразбира, те се очакват на хоризонта чак сутрин. Ето защо нощем Дечковците имат дълбок и здрав сън.}

^{Така нощта става най-спокойното време за мамчетата и татонците. А също и за Бабуша Ягуша, която кротичко си кърпи скъсаните нерволяци някъде в някоя Спяща приказонка.}