^ВТОРА

^{1. За истинските измислици и за измишльотените истини}

^{Хей, Хлапчовци! Как сте с щуротевиците днес? Изпълнихте ли нормата?}

^{От нас да го знаете, хич не е разумноумно един Дечорлак да се губифръцка цял ден, без да изсмехотворчи поне една своя измишльотина.}

^{Пърцафуркате ли си из замъка Фантазия? Какво уловихте? Бързо разкажете уловеното на приспиващия ви родителник, преди да се е задзверотил в телевидзвера... Не ще да ви слушка...? То е, защото засуквате историята повече, отколкото ние уморените от работогатеенето си родителфуни можем да разберем. Разкажете ни измишлявицата си простичко. Ние също обичаме да слушаме интересни измитимислици. И не случайно, щом се приберем, тичкаме да връцнем копчето на телевидзвера. Възрастните въобще не можем без радиохтиките си, без вестникаквиците си и без някои други бляблящини, които съдържат убийствени лекарствоклуци против скука...}

^{.......................}

^{Не успяхте да накарате родителаците си да слушат вашите детски страшотно истински измислички?! Оставете ги тогава спокойно да гледуркат и четуркат своите стари страшно измислени истинки. И хич да не се начумръцвате, ей! Щото!}

^{"Детските сърчонки знаят много повече измислици за истинския ни свят, отколкото истини разбират възрастните прашни мозъкфлюци за измишльотения ни свят." Засукано се получи някак си, но вие си знаете...}

^{2. Закавичканото изречение}

^{Това " Закавичкано изречение " и да не го разбирате , не питайте вашите родителници какво то точно означава. Не за друго! Неразумно е да ги смущавате по време на новинажите. Защото новинажите - това са въз-важнейши новини, от които родителите ви очакват да им се изясни какви неясни и объркакашави работи ги чакат утре. Новинажите ще ги объркопобъркат съвсем. И ако точно в този объркан момент сбъркате да ги попитате за Закавичканото изречение, те не на шега ще се разтревожьотят за здравоумието ви... Ще ви пъхнат под мишничоната един омразномазен термоминистър да ви премери температуфата. А пък нас, дето ви подкокоросваме, ще ни пратят по... бръснарите, за да ни обръснат до дъно тия заразни омотаносмотани мисли от глафоците.}

^{Обаче ние обичаме да сме си рошави. Защото! Един зализан перчем прилича досущ на друг зализоолизан перчем. Поради което лесно Жижо може да бъде сбъркан със Жожо или , не дай си Божо, със Жажо. Докато рошавите глави са си различнолично рошашави...}

^{...Побъркана работа!}

^{- Също като рошашавите ви приказкаши-машици! - мислят си някои наум.}

^{Преди да продължите, Дечовци, дайте чаша вода на този героичен симпатичник, който ви чете дотук, да си охлади езика. Сигурно му е станал на фльонгавица...}

^{... Дърадърадърадъ...}

^{3. Дзверска приказка}

^{Това, което ние, нали, ъ, такова, изобщо искаме да ви разкажем значи, се било, а може и да не се е, но май се е, така че ще приемем да се е случило то..., обаче не е изключено да е било и друго... Но? Със сигурност нещо е станало, щом говорят. Единственото нещо, което никой не ще може да отрече е че! Всичко това се било случило в Царството на Лафалафаниците.}

^{Лафалафците, поданъчниците на това царство, били големи симпатюги. Сериозно! По цял ден си лафили несериозни смешкавици и празноглупици и никому нищо не правели, а камо ли пък да правят нещо лошо. Просто ако лафалафец трябвало да свърши нещо, започвал го от сърце агале-агале. Бъзиквал го с мерак отгоре-отгоре. Ръцавръцвал го с кеф чат - пат на две, на три и пак сядал да си върши любимата лафалафска работа - дърдалясването. Защо му било на човек от Рая Лафалафия да полага адски грижоци за каквото и да било, щом всеки всичко си имал! Земята на Лафалафия била, ама дзверси претрупана с природни богабогатства.}

^{Докато... Не се появил отнякъде си страшилищен Дзвер. Самонастаньосал се на тяхната планинуна. Свил си пещермент върху китния й гръб и се разпищолил дзверски:}

^{- Дайте ми плюсканица! Дайте ми пукница!}

^{Което в превод на човешки, ще рече: "Дайте ми ядене, дайте ми пиене."}

^{...................................}

^{Една вечер Дзверът изплюскал някакъв солен минидзвер, който явно бил ръфкал някакви нитратни горчивки и треволяци , които пък били препикани от отровен дъжд... и! В гърлото на Дзверотилището пламнала ужасно дзверска жаждавица. Локало то потоци, локало реки що имало по планината, но не успяло да удави жаждавицата.}

^{Видяло от високото долу в ниското как се мерджелее примамаливо водопойното езероче на лафалафците. Някакво сияйно кълбо тъкмо се плацикало в него.}

^{- Опала! - Лиги се проточили от устището на Дзвера. - Май тая горделивка Луната, дето ми се прави на звезда и ме гледа извисоко, си взема разхладителна вана! Ей сегинка ще я глътна като витаминче!}

^{И го направил. Дзверски мрак гушнал в прегръдките си царството. Не стега това , ами Дзверът се напил като свиньок и започнал да замезва с къщи, с плодни дръвчета, с жита. Разпарчаладосал цялата Лафалафия. Съмнало. Но на лафалафците им причерняло пред очоните като открили разликите в картинката акто как изглеждало царството им вчера и кака не изглеждало днес. За един сън време, не вярвали, че Раят Лафалафия може да се превърне в АД.}

^{Лафалафците направо одзверели. Тонове дърадъраници запратили в муцуната на Дзвера, който се оказал много мръсен Дзвер! Но с лафалафаниците си онещастените човеци не успели да се преборят с подляра. Наложило се да направят нещо с ръце, с крака.}

^{........................................}

^{С една дума - настанал Потоп! Може случилката да се е наричала другаг си. Известно е само, че този Потоп потопил цялото царство и го затрил. Поради което случилото се много ни прилича на това как трябва да изглежда един Потоп. някои ще ни смъмрят:}

^{- Що си позволявате да ни разказвате таквиз страшни дзверски случкавици , като нито сте били там, нито сте видели дали е истина? Значи не можете и да докажете, че е било!}

^{И ще са съвсем прави, защото! Ако сме били там, Потопът и нас да ни е завруцал в мишидуп и сега нямаше кой да ви разкаже тази дзверска случкавица...}

^{- Ама чакайте! - Чуваме някои как си мислят наум. - Затова светът днес тъй се е скашкал и объркопобъркал. Не че стават толкова лоши неща! Просто все се намира някой зловиждач и драскач, който да изприказклюка куп лоши неща за някоя, е вярно, малко недобра случкавица.}

^{Тези някои съвсем не искат да кажат, че дереджунглата на света е цъфнала и фързала. Но...}

^{... Дърадърадърадъ.}

^{......................................................}

^{4. Голият Мах}

^{Първо патило}

^{Имало едно време (може да я има и до днес) една Небесна светлинка. Реела се тя из Космоса със своите съсветлинници... и! Както си се рейкала изненадейно паднала в някаква космосова черна дупка. Още докато летяла към дъното, си помислила:}

^{- Уау, мрачен и пустинен е животът ми! А родният ми Космос е направо космическа тишина и скука, уау!}

^{Сигурно можете да я разберете. Човек се чувства ужасно, когато е в дупка (обикновено преди рождения си ден). И е готов на всякакви безрасъдства, за да се измъкноти от нея, тоест да се роди. човешко безрасъдство затъмнило светлинния й разсъдък... и! Тя решила да се порее из нашия земен свят като се роди като човечок, което пък моменталически я измъквало от дупката на рождения й ден. Сторила го.}

^{Тъй като била изключително артистична светлинка, лесно се "вмъкнала в човешката кожа".}

^{Второ патило - На границата между световете}

^{А! Преди да продължа, набързо да ви разкажа нещо смехофорещо за светлинката. Случило й се на границата между двата ни свята - нейния и нашия. Като на всяка граница поискали й за проверка документаментацията. Ментичарите я задължили надълго и широчинно да отбележи на лист всичките си забележителности като отличителни белези (от бухалка, камшик или друго), цвят, пол и... дърадърадъ. Небесната светлинка се затруднясала. Пата-чата- кюта-тюта позапълнила графите, но на една съвсем неразбираема за нея графа "пол" (Нюман или Маккартни, зачудила се и...) запецнала. И ле-ле какво щяло да стане, ако ментичарят не я бил посъветвал безплатно:}

^{- Подчертай първи род, единствено число.}

^{- Ъ, моля?! - не разбрала светлинката.}

^{- Мъжки, женски, среден род. Мъжкият род е първи, водещ, начело. Следващият!}

^{- Ъхъ - подчертала "мъжки" светлинката. Но пак не разбрала защо. В техния свят такова нещо - пол, род - нямало.}

^{Обаче за животъркалутащите се по земята това била възважнейша графа. Тя определяла човечокът за цял живот така, както се определя всичко. Например книгите. Ако някоя нямала точно посочен род ( "криминален" или "историчестен", или "детскефен"), тя не била подреждана при нормалните книги, а била сбутвана на тъмно. Като с човеците! Добре, че този необикновен ментичар дал съвет на светлинката, вместо да вземе да я менти с чар, което е по-харакиритерно за граничниците.}

^{..........................................}

^{И така. Преминала границата между двата свята светлинката и станала Светлин.}

^{Трето патило - Преоблеченороден като човек}

^{Светлин се шмугнал между човеците. Вдигнал си къщалник. Избрал си приятелаци. Заструвало му се: "Това е най-интересантното приказключение, което може да изживее една Небесна светлинка."}

^{Макар преоблеченороден като човечок, той си оставал светлинка и пръскал около себе си бляскавици. Всички го забелязали:}

^{- Този е паднал от небето!}

^{По хората като бълха по куче тръгнал слухът:"Този е преоблечено облечена звезда, защото!"... Другите се мръщели на сивия си животак, точно както се мръщи Дечко, ако го облечеш в сив раздърпан пуловер. А Светлин се усмихурквал на всичко, сякаш то било красива пъстра дреха по последна мода. Изобщо, това бил особен човечок. Затова и името, с което щял да стане известен, било особено. Точно за неговата особа - ГОЛИЯТ МАХ.}

^{Обаче преди да оголее, той бил само бос. Бил Бос (шеф) в много работи - правил ги с разМАХ като същински Мах. Но бил още по-бос (без чорапи) в други работи. Например - бил бос в лъженките, в оплетените игрички по тъмно... Но! Затова пък! Бил духовитест и сърчонест и около него винаги имало човекосбирачки. Той разпалвал въображелиците на приятелаците си. МАХвал им тъжилките и кахъралките. МАХвал им също ядосаниците и притеснявиците... БОСЪТ МАХ!}

^{Още! На бездомните си приятелаци помагал да си намерят къщофи. Пускал ги в дома си по пантофи. Давал им да му спят в кревата, да му носят гардероба, да му пишат по бюрото, да му ядат от хладилника... И! Нечуваемо, о! Давал им врътката от ключалника на сейфа с паричорите си. Като такъв Махавец се славел значи.}

^{Четвърто патило - Приятелаци и несимпатичащи зад гърба плювковци}

^{Някои хора обикнали Мах.}

^{Други окраставяли от чесане по глафоците. Сърбели ги едни такивки мислюрки:}

^{- Защо ще идва той в нашия долен свят да се мъчи като човек? Защо не си се рейка там в горния си свят на светли звезди?}

^{Дръг, дръг, все чешели хората дръгливите си мисли.}

^{- Сигурно му е любопитно! - Почесвали си езиците други.}

^{- Има ги много като него - разузнавачи!}

^{- Може да му доставя удоволствие да дразни със щастието си нещастниците като нас!?}

^{- И той си е човек като нас - подхвърляли Маховите приятелаци, за да успокоят начумръцаните онещастени хора. - той просто обича да се забавлява и опитва да живее човешки.}

^{- Глупости! Мах е звезда. Той не страда и не познава мъките и горчивките на обикновените човеци. Значи пропуска най-същественото от човешкия живот!}

^{Това чистосърчонесто притеснение стискало гърлото на хората като стискавите им гащи и впрочем те затова били толкоз вкиснати.}

^{Пето патило - За домашните любимци}

^{Не е лесно да си паднал от небето...}

^{Мах непрекъсваемо се чудилкал как да се оприличи на другите земни щъкала (човеците). Доброто му сърце искало да угоди на всички, за да му дадат те обичта си. Казвал си:}

^{- Другите си имат домашни любимци, трябва и аз да си взема.}

^{И Мах си взел две домашни любимки - Буба и Беба (две засукани мацета). Само дето не бил разбрал, че домашните животинки, които си взема човек, не можело да бъдат едновременно две жени. А, щом предпочитал "женски", то те трябвало да бъдат някакви по-малки дзверчета от животински, а не от човешки вид. Желателно било да не могат да говорят, а само да мяукат или джафкат...}

^{Така вместо повече приятелаци, Мах си спечелил нова тайфа от несимпатичащи зад гърба плювковци. До деня, в който!}

^{Мах си препрочитал любимата книжка - Засукания финтелефукан... пардон, телефунния указател - и ръцавръцал бутоните на апарата, по който си бърборкал като теле на фон (зелен, син, пъстър). Докато чакал някой приятелак да вдигне подслушалката си, Мах направил простичък човешки грешок и шок!- оплел две телефонни жици на фльонгавица. И като започнала една опле-ле-ле-ле- плитка! Всичките му връзки и неща в живота се засукали като накъдрена конска опашона.}

^{- Ох! - най-сетне си ох-дъхнали хората. - Щом е нещастен, вече енаш човек!}

^{И на минутката плювковците забравили глуподумиците си за звездите и горните светове и му засъчувствали чувствително на "оня нов нещастник"..}

^{.............................}

^{Съвсем по човешки животакът на Мах се сплитал в плетенички. О, и другите му помагали с готовност - поизплитали му интрижки, пъстри като бермуди на триъгълници и търкалета. Всичко си дошло на мястото. само Мах се чудосвал:}

^{- Ама това човечовско търкалутане по земята ина-няма някаква никаква логика! Разбрах! Вече съм истински човек! Колко съм нещастен!Колко е хубаво! Сега при мен ще идват приятелацит да ми помагат в нещастието, както правех аз. Ще ми кажат приятелашка дума и ще ми махнат ядосаниците.Е-е-х! Ще ми донесат сладка новинка, за да ми подсладят нещастните притеснявици и киселочите. Какво щастие е човек да онещастее! - мислел си с усмиварка под брадомустак Босът Мах, докато си ближел сладоледче и се кефел от нещастие... Но приятелак не се задавал по пътеката към къщата му. И зад хоризонта не се виждал никой.}

^{..........................................}

^{Но Мах се надявал... Обаче, както е известно, без да е е известно защо става точно така, приятелаците стават най-заетите човеци, точно когато всеки от нас е най-тъжен и има нуждавица от тях. Когато пропъдим тъжилките си, за да можем отново да ги забавляваме, приятелаците ни вкупом си вземат отпуска от заетостите и ни пълнят къщалника и сърчонцето..., и ни изпразват хладилника и избата.}

^{........................}

^{Шесто патило - Животоскъсители}

^{Когато Мах открил тази чудатост, за съжаление, вече било доста късно за хладилника и гардероба му, за мазето и сейфа му, за бюрото, кревата и къщалника му. Дори за ушите му - всичко било изядено.}

^{Какво се било случило всъщност?}

^{Опле-ле-ле-ли се телефунските връзки и Буба чула как Мах казва на Беба, че я обича повече от всичко на този свят. Тряснала Буба слушалката така, че искри се разхвърчосали и цапардосали Мах с ток по жицата. Той подскочил и бутнал на пода една кафена чашка - скъп спомен от приятелак с много пари, които дължал на Мах. Още на минутката приятелакът подочул някак си, че е счупен драгобезценния му подарък и си помислил:}

^{- " Я, гледай какъв небрежник излезе тоя Мах! Явно той и към мене, най-скъпия му скъп приятел, се отнася с такова пренебрежение. Я аз да му се разсърдосам!"}

^{И го направил не на шега, защото и до днес, разправят, онзи не се бил обаждал на Мах, поне "здравей" да му каже, да не говорим за парите... да му върне. Така Мах загубил всичко - ивещите, и паричорите, и приятелаците си. Останали му само тъжилките.}

^{С една дума - оголял. От там и името му - ГОЛИЯТ МАХ.}

^{Седмо патило - Маги-Магьосницата}

^{Една нощ, както Мах си хъркал тъжно и самотоскучно, в съня му го навестила Маги-Магьосницата от неговия горен свят.}

^{- Какво сбърках, Маги? Дай ми рецепта да се измъкна от затруднявиците. Мъчилките ме поболяват, а знаеш как не обичам да съм болен. Искам да живуркам весело...}

^{- Знам! - казала Маги. - Но не знам какво друго да ти предпиша освен сиропяци за смях и хапчета за гъдел.}

^{- Чудесно! - скокнал от съня си Голият Мах.}

^{И от този ден започнал редовно да прокужда лошашавото си настроение и скърбялките си с тези вълшебни земни лекарства. Оттогава пиенето му станало хоби. Замъчела ли го въздишица, хоп, удавял я в сиропяк за смях. И ах, от устата му като по чудо излизала хихалка! Голият Мах виждал голотата си в огледарника и така се хихикал над себе си, сякаш триста мишонки го гъдилкали с опашоните си под носа. Толкова му харесал този весел живот, че се пристрастил към сиропяците за смях.}

^{- Вече на човек не приличам от пиене! - Понякога се тревожьотел за себе си Голият Мах.}

^{Но се успокоявал, щом чуел как хората наоколо си шушукат:}

^{- Повече нищо човешко не му е чуждо! Очовечи се и той! Кривна от правия път.}

^{Голият Мах разбирал защо хората са доволни, когато някой щастлив безгрешник направи грешка. Това ги сближавало. Обаче, не щеш ли, намерили се други човеци, които захокали Голия Мах, защото бил кривнал от правия път... Той съвсем се ошашавил.}

^{Човешката кожа започнала да му стяга и убива като продран чепик. Мислел си:}

^{- Проумях защо хората не са щастливи, когато някой свети повече от тях. Хвърля им сянка. Но не мога да разбера защо човечоците осъждат своите си хорски криволици!? Не трябва да се тревожат толкова, след като и две абсолютно праведни успоредни прави могат да се пресекат някъде в безкрайността, тоест, да кривнат от правия си път. Научих това от един земен мъдрец. Трябва да проверя там горе... Е, нищо! Поне понаучих тука нещо... - въздъхнал Голият Мах, махнал с ръка и кривнал зад ъгъла.}

^{Оттогава не е бил забелязван сред хората. Предполага се, че се е зареял отново в своя Горен свят сред звездите от Млечния път. Защото в лексикона на едно свое земно приятелче, попитало го за известни артисти "кои са любимите ти звезди", Голият Мах бил написал: "Звездите от Млечния път са моите любими звезди!"}

^{5. Седяща приказонка за една прекрасна Пейка}

^{Седяла си в един парк на една държавка (а може и царство да е било) една прекрасна бяла седалница със звънкото звучнопеещо име Пейка. Тя не помнела как се е появила на белия свят, нито кои са й майка и татко. Съзнателният си животак Пейка започнала, едва когато двама градинари я поставили на алейката сред розовите храстободи.}

^{Прекрасната бяла седалница не скучаела нито за миг. По светло и тъмно тя предлагала своите отворени обятия на малки и големи, а и на средни. Докато дечонките се шматлявели сред цветугерите и ловяли пеперудяци, майчетата им отпускали кипри бабарани върху Пейка. Бърборясвали си с часове за бебешорски буламанджички, за фамозни пишохващащи гащурки и за ... дърадърадъ}

^{.......................}

^{Чакали мамчетата ненагледните ди щъкащи дребосъци да си раират бузанките с драски от розовите бодли. Или пък чакали да им пропуснат непропускаемите гащички, за да си ги приберат вкъщи.}

^{Тогава на Пейка полагали морни бабарани фъфлюркави бабенца и дяденца и до тъмно си фъфлюрцали за своите лекарствоклуци за ревматизми, прескачащи сърца и жаби.}

^{Късно вечер Пейка приютявала шикозно наконтените бабаранки на цунимунивлюбени девойчета и момчурляци. Те издълбоцвали с пирони имената си по нея, та те- имената поне да останат до сутринта след като със светлото любовта им ще се изпари...}

^{Пейка охкала. Но кой да ти чуе гласа на някаква си седалница! Ако Пейка си бе имала сърчонце, вероятно то щяло да пусне червени струйки (сълзици, де)}

^{.................}

^{Скоро бялата одежда на красавицата заприличала на оръфана от молци дантела. Пейкя неспирно и щедро раздавала отмора на премалелите от щъкане без посока бабарани. Но те излезли големи неблагодарници. Само я ограбвали, отмъквали по нещо от нея. Първите бабарани й олющили боята. Следващите я разнебицали. По-следващите отнасяли всяка трескичка, забила се в панталоните и гащочорапниците им. Докато от Пейка останал само един гол спомен!}

^{Раздала се била тя без остатък на бабараните, които отсядали върху нея. Така трескичка по трескичка - изчезнала. Сякаш се изпаротила. Точно както в някой хубав ден (или нощ) се изпаротва човек. И само спомените за добрините му остават да бодат като трески в очоните на още неизпаротилите се от земята хора и да им напомнят за Човека...}

^{Това беше кратката приказонка за още по-краткия животак на красивата Пейка. Но и не само на нея. Защото, ако беше така, както надявяме се сте разбрали, едва ли щяхме да седнем (на някоя пейка) да ви я разправяме.}

^{6. За финтифлюханите приказлъжки}

^{Хей, Шошковци!}

^{Разбрахте ли нещо от тия наши рошашави въображелици и приказкашици? Или не разбрахте?}

^{Честно казано (ама между нас да си остане), малките трудно разберуцват финтифлюханите приказлъжки на по-големите. И с нас е така. Също като вас мигаме на парцалаци от приказкашите, дето ни ги разправят по-големите от нас. Да не ви учудва това "по-големите от нас". Винаги има по-големи и от по-големите. Те също като нас са приказници, които каканижат врелици-некипелици. Като например - как с много работа ще управоправят животът ни от лош на добър. Но от много правене на такова "добричко", големите чичковци стават все по-лошишкави. Изобщо - кашавица и ... кукундявица!}

^{.....................................}

^{7. Как животъркалутанито ни се топи като снежна топка}

^{Е, нищо! Така или иначе животоприказката ни се търкалянка напред и с годините расте като снежнонежна топка - цялата искряща и бяла!}

^{Чудно нещо е животъркалутането ни в този свят Свят, Дечонки! Истинска приказка, нали? Което ще рече - макар да е приказка, си е чисто истинска, и макар да е истинска, все пак си е приказка... и дърадърадъ!}

^{Не разбирате?! Още по-добре! Защото вие си го знаете. Така, де! Кой повече от вас знае всички най-най- истински измишльотистини на света? Живуркайте, цъпуркайте из тях, докато това ви доставя удоволствие. Един ден и вие хлапаците непременно като нас родителаците ще откриете, че идва време, когато животакът ни - блестящата снежна нежна топка - ще се стопи. Тогава всеки ще види как тази Истина не е била съставена от нищо друго освен от прекрасните ни Измишльотини.}

^{Така, че давайте, Дечори! Мечтафуркайте и фантазозайте воъбражелици безспир!!!}

^{Кой каквото сам си измишлюрка,}

^{в него ще живурка и ще си цъпурка!}