^ТРЕТА

^{Нещо за четене.}

^{Нещо за гледане.}

^{Нещо, което ако ви разсърдоса,}

^{изплезете му се и ще сме квит!}

^{1. Ха-Хапчета за оцветяване на сиводневието}

^{Хей, Дечковци! Помагат ли ви нашите рошашави ха-хапчета за гъдел и сиропяци за смях? Не?! Мислите ги за неефикасни! Не може да бъде!}

^{Лафикасни са!}

^{................................}

^{Само спасителните сиропяци за смях и ха-хапчета за гъдел все още успяват да разтягат ластичните ни усмиварки под брадомустак. И чудно! Не се уморяват да ни вдъхнофлюцват да се плезуркаме на нашето Призрачно време... Което от ден на ден започва не на шега да ни се присмива и да разбълниква газиранота ни търпение-е-е... Голям приказпраз!}

^{.............................}

^{2. Среднощна Призрарка}

^{Герои: Ловячът на приказки Къци, Аз и Среднощната Призрарка, която призрачно се спотайва}

^{-Има такава приказчуна. Викат й Среднощна Призрарка*}

^{...........................}

^{Добре де, ще ти призная нещо. Само не се цупи като сумрак! Тази приказка ми убягва като призрак. По-призрачна Призрарка не съм улавял и... изпускал. Ако знаех, че такаще ме разиграва, изобщо намаше да хуквам да я ловя. Да ме прави тя мене на смях и търкалета!}

^{..............................}

^{- Как изглежда? Страшна ли е2 - любопитствам безуморно аз. - Има ли си всичко?}

^{- Има си дори начало и край си има.............., но се отличава от другите с рошашавите си фръцала.}

^{- Страхотно! Значи се облича по последна мода!}

^{- Ммм...О!... Да! Мода! Така ли му викат, когато някой се умопризрачи и се опашкули с призрачни дрехи от уши до пети?}

^{............................}

^{Натруфила се тая Призрарка като скочибра с дрипава призрачнотия изтъкана от среднощен мрак.}

^{.............................}

^{Мразя тия моди! Скриват всичко. А кой знае каква прелестна призрарка се крие под невзрачните полупрозрачни мрачни здрачни дрипи? Такава! Или такава-А!}

^{- Но тази призрарка е мъжка!? - изумявам аз.}

^{- Как да бъдеш вече сигурен какви се крият под тези дрипи... Объркан свят! Вкисвам се от бяс. А от бяс започвам да ставам поетичен. Налягат ме досадни рими. Ужас! Хуквам а гоня тая призрарка, ще я гепна и дрипите й ще цепна... хо-хо-хо!}

^{.........................}

^{- Призрачен свят!- въздъхва единият от нас.}

^{- Пълен с призрарки неуловими.}

^{.........................}

^{* Призрарка = сестрата на призрака}

^{3. Тайни с ядки и стафиди}

^{...............................................}

^{Облачорек (облаче) - Дори много ми харесва да съм славен... точно както преди!}

^{Светулфан (светулка) - Без нос и без уши?!}

^{Облачорек - Не го приемай буквално. Раз-два-три! Ето имам и нос и уши.}

^{Светулфан - Как го направи? Я пак!}

^{Облачорек - Погледни към небето. Виждаш ли някой облак досущ да прилича на друг? Няма и да видиш. Ще ти открия една тайна.}

^{Светулфан - Трябва ли да я пазя?}

^{Облачорек - Да, да не се вкисне...}

^{Светулфан - Тогава разказвай. Обожавам да лапам тайни. Всякакви тайни - Тайни със сметана, Тайни с ядки или Тайни натюр. те на всички се услаждат. Винаги съм смятал, че тайните се забъркват именно заради това - да бъдат разкрити и погълнати с кеф, а не да се пазят... докато се вкиснат. Хайде, давай!}

^{Облачорек - Ние облаците сме само на вид облаци.}

^{..............................................}

^{Само външно приличаме на облаци, казах. Това е видимата ни маска.}

^{Светулфан - Ще падна! Значи си бил маскирано шенгенце...}

^{Облачорек - Никога не съм бил... Всъщност! Облаците са душите на най-великите артисти, които за кратко слизат на земната спирка, за да поусмихнат тъжниците. По-точно, на тъжните физиономии да пришият усмивки (едър бод зад игла).}

^{И ... после се изпаротват в небесата.}

^{Така го правят тези божествени пратеници. Кацват, разсмиват, спасяват и потеглят към други звездни и неизвеЗДни светове. Там да радват с дарбата си всеки, който ги обита.}

^{Пътят между световете, знаеш, е дълъг като клоунски мустак. И за да го пропътуват рошашаво, както само артистите могат - фуф, превръщат се в облаци. Затова облаците могат да си се превръщат в каквото си поискат... като велики артисти. Показвам! Хоп - змей! Хо-оп и ставам на ракета. Хип - хоп, вече съм бебче с помпон! Сладолед на клечка! Крокодил - с пера!... Защо се разплака? Не съм ли забавен? Е, аз не съм най-добрия комик...}

^{Светулфан - Не знаех! Прости ми... И на кого всъщност съм отхапал носа, на кого съм изял ушите...? К-к-кой си ти!}

^{Облачорек - Просто артист. К-к-който може да ти разкаже най-истинските и честни фанталъжии на света и ти да се хванеш. Защо пък не! Хвани се. Човек все за нещо трябва да се хване, за да прекоси живота си... Сега пък защо плачеш?!}

^{Разказвана - Каза облачето и се провикна към другите дрипави, рошашави, рошишкави рошошковци.}

^{Облачорек - Хей, момблачета и момичета! Чарли-и, Бен... нетърпинливи сте, нали! Ей, Луи, Джуди, Одри, Бени-и, Джулиета, Марчело, Харди, Лаурел... елате! Андре-ей, Юри-й, Гручо-о... братлета Маркс, Косьо, хиндо, Чочо-о, Гриша, Леда, Гец, Парцале-е-е... елате!}

^{Тук пак имат нужда от вас!}

^{4. Как да се пазим от лафатален пристъп на "безвъзвратно порастване"}

^{Ако неусетно попорастнете безвъзвратно, не е толкова страшно, докато не ви стане хронично. Изцеримо е, щом се самолекува навреме. "Навреме" означава "дори да е лафатално късно", стига да не е съвсем.}

^{Усетите ли този гадурски пристъп на овъзрастяване - моментално се обръщайте за съвет към някой сладък (като сироп) Дечко. Пийте от съветите му по 1 лъжичка 3 пъти гневно след ядосване.}

^{И после... Смешапка на тояга до другия живот и...}

^{Дърадърадърадъ!}